От ЖАНА ГАРДЕН

Посвещавам това стихотворение на

    моята сестра Розалия с любов!

1.   Баща ми беше ковач

и имаше здрави ръце

обичах да гледам желязото жарко

умело как с чалъм го кове.

 2.   Още в ранни зори

баща ми ставаше пръв

и хващаше чука железен

понякога от ръцете му капеше кръв,

но той си свирукаше песен.

3. Живота му още от детство горчив

край оджака черен преминал

и хлябът, който ядял, бил тръпчив,

със въглени сажди примесен.

  4. През зимните вечери

  разказваше с болка,

кат юноша колко скръб преживял

как майка си свидна рано загубил

и в поток от неволи как оцелял.

5.   По-късно в живота му мама дошла,

скръбта му обърнала в песен.

Всички разказват каква хубавица била

и как пеела с глас сякаш небесен.

6.Бащами беше ковач,но премина няма го вече

В сърцето ми скъп спомен за него тая

И тоз спомен в сърцето е вечен.